На 1 септември в 20.00 часа Античния театър в Пловдив беше изпълнен с верните почитатели на ФСБ. Сред публиката имаше немалко пристигнали специално от София.
Топлото време облаците и едрите капки дъжд, които ни съпровождаха по пътя ни към Пловдив вещаеха опасности за провеждането на събитието. Събитие, дългоочаквано и извикващо нетърпение за откриване на нови хоризонти в музиката на тези така авангардни и интелигентни изпълнители.
Спорадичните капки, които се колебаеха дали да се превърнат в дъжд явно решиха да се притаят и да гледат концерта свити в облаците и той започна. Изслушахме речта на кмета на Пловдив, без която не можеше да се мине, тъй като с нея той откри “Есенен салон на изкуствата 2011” и беше добре, че бе не чак толкова многословен, колкото се опасявахме. Можеше и да не споменава кризата, защото наистина ние, които бяхме там и очаквахме ФСБ не мислехме за нея в момента и щеше да е добре да не ни се повтарят все едни и същи клишета, но както и да е… политиците ни трябва да се научат да бъдат фини, защото има и такава аудитория пред която от време на време им се налага да застават…..
Концерта стартира с изпълнение на пловдивската филхармонията.
След това с гръм от аплодисменти публиката посрещна любимците си.
………. И заваля дъжд, но вече на сериозно.
Сигурно беше знак свише, че точно когато Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев /не се съмнявайте, че бяха облечени изключително официално и подобаващо/ излязоха на сцената природата сякаш ги поздрави с този дъжд, сякаш им каза „да ви върви по вода”…
Мисля, че бяха малко разочаровани, огорчени – щеше да е лошо след Бургас и Пловдив да не се осъществи по план.
Филхармонията геройски отвори чадъри, за да предпази инструментите си от дъжда.
Публиката беше непоклатима. Чувстваше се че ще стоим там всички – с чадъри или без, колкото се наложи. Все пак в такива моменти усещаш на яве как много простички неща като времето не се поддават на човешките желания за управление.
Изчакахме и слава Богу, все пак дъждът спря.
ФСБ се появиха отново. Иван Лечев произнесе вълнуващи думи отправени свише към силите, от които наистина много зависим и към духа на своя баща. /Професор Боян Лечев - дългогодишен преподавател по цигулка в Музикална академия "Панчо Владигеров", концертмайстор на софийската филхармония и филхармонията на Токио/.
Концерта мина прекрасно. Предполагам, че за тази част от публиката, които не са били на концертите на ФСБ в края на миналата година усещането е било още повече подсилено от дългогодишната раздяла. Овациите, аплодисментите виковете „Браво!”, коментарите един към друг в публиката – „страхотно” „прекрасно” можеха да се чуят постоянно.
Изпълненията с ансамбъл Тракия бяха магични. Толкова красиви в облеклата си и величествени в своята скромност са тези музиканти, а какви гласове имат…. заслужено им се възхищават по целия свят. Вълнуващо беше уважението на ФСБ към всички техни партньори – филхармонията, ансамбъла, екипа …
Фурор предизвика изпълнението на едно от най-любимите парчета – Пъпеш. Константин Цеков с акордеон, Борислав Бояджиев с тъпан, гайдарите от ансамбъл Тракия и особено музикалната „закачка” с тромпетистите от филхармонията с финалната реплика на един от тях – знаков щрих от Рапсодия в синьо на Гершуин – толкова на място, толкова виртуозна идея – поздравления за този, комуто е хрумнала.
Бисове, радостно преживяване, красота, оптимизъм, щастие, че сме присъствали и гордост, че имаме такива творци, удовлетворение, че сме техни ценители и почитатели!
Това е. Музиката не може да се разкаже. Ако не сте били там посланието ми е - не пропускайте никога повече ФСБ. Съжалявам за публиката на Бургас.
ФСБ, Очакваме Ви отново! Нали виждате, че има за кого да творите още и още!
Поздравления за младите попълнения при вас.
Очакваме наистина КАЧЕСТВЕН DVD, за да имаме това събитие увековечено.
БЛАГОДАРИМ ВИ!
